Сатипатхана сута

Add Your Heading Text Here

Веданā в практикуването на сатипат̣т̣хāна

Практикуването на четирите сатипат̣т̣хāна, установяване на съзнаване е било високо оценявано от Буда в сутите. Споменавайки важността му в Махā-сатипаṬṬхāна-cутта, Буда го нарича екāйано магго – единсствения начин за пречистване на съществата, за надмогването на скръбта, за унищожаването на страданието, ходенето по пътя на истината и за осъзнаването на ниббāнa (освобождението).1

В тази сутра, Буда представя практичен метод за изграждане на себепознание – кāйāнупассанā (наблюдение на тялото), веданāнупассанā (наблюдение на усещанията), читтāнупассанā (наблюдение на ума) и дхаммāнупассанā (наблюдение на съдържанието на ума).2

За да изследваме истината относно нас самите, ние трябва да изследваме какво сме ние: тяло и ум. Трябва да се научим да наблюдаваме директно в нас самите .Съответно, ние трябва да помним 3 точки:

  1. Действителността в тялото може да си я въобразим чрез размишления, но за да се изпита директно, човек трябва да работи с веданā (усещанията по тялото) които изникват в него.
  2. Подобно, действителното преживяване на ума се усъществява когато се работи със съдържанието на ума. Следователно по този начин както тялото и усещанията не могат да се усетят или преживеят поотделно, така и умът не може да се наблюдава отделно от съдържанието на ума.
  1. Умът и материята са толкова тясно свързани че съдържанието на ума винаги се проявява като усещания по тялото. Поради тази причина Буда казва:

Веданā-самосаранā саббе дхаммā 3

„Всичко което изникне в ума бива съпроводено с усещания. “

Следователно, наблюдението върху усещанията предлага средство – в действителност единственото средство за изпитване на пълнотата на нашето същество, както на физическо ниво така и на умствено.

Oбщо казано, Буда се позовава на пет вида веданā (усещания):

  1. Приятни усещания
  2. Неприятни усещания
  3. Приятни ментални усещания
  4. Неприятни ментални усещания
  5. Нито приятни, нито неприятни усещания

Силното подчертаване на усещанията по тялото е защото те работят като директен път за постигане на реализацията (ниббāна) което означава “силно зависимо условие“ което означава най-близкото зависимо условие за нашето освобождение. Този факт е кратко описан в пат̣т̣хāна седмият текст на Абхидхамма-пит̣аки под Пакатупаниссайа, където е посочено:

Телесното удоволствие е свързано с телесното удоволствие, телесната болка и постигането на осъществяване (ниббāна) чрез силно зависимо условие.

Телесната болка е свързана с телесното удоволствие, телесната болка и постигането на осъществяване чрез силно зависимо условие.

Сезоните (или обкръжаващата среда) са свързани с телесното удоволствие, телесната болка и постигането на осъществяване чрез силно зависимо условие.

Храната е свързана с телесното удоволствие, телесната болка и постигането на осъществяване чрез силно зависимо условие.

Лежането и седенето (т.е.матраците и възглавниците или позицията на лежане, седене и т.н.) са свързани с телесното удоволствие, телесната болка и постигането на осъществяване чрез силно зависимо условие.

От горните заявления е ясно, колко важна е веданā по пътя на освобождението. Удоволствието и болката в тялото, обкръжаващата среда (уту), храната, която ядем (бхоӂбходжанаṂ)  и позицията на тялото при спане и седене, използваните матраци или възглавници и т.н. (сенāсанам̣), всички те са отговорни за случващите се телесни усещания от един или друг тип. Когато усещанията се изпитват (преживяват) правилно, както е обяснил Буддха, в Махāсатипат̣т̣хана Сутта те се превръщат в най-близките зависими условия за нашето освобождение.

Има четири измерения на нашата природа: тялото и неговите усещания и ума и неговите съдържания.  Тези предоставят четири пътя за установяване на осъзнаването в сатипат̣т̣хана. За да бъде наблюдението пълно, ние трябва да изпитаме всеки аспект, който можем да направим само с веданā. Изследването на истината ще премахне делюзийте който имаме към себе си.

По същия начин, за да премахнем делюзийте за външния свят, ние трябва да изследваме как външния свят взаимодейства с феномена на нашия ум и материя, нашето собствено Аз. Външния свят влиза в контакт с човек само чрез шесте сетива: очите, ушите, носа, езика, тялото и ума. След като всички тези сетива са част от тялото, всеки контакт с външния свят е на телесно ниво.

Традиционните духовни учители на Индия, преди Буда, по негово време и след него, излагат виждането, че копнежа причинява страданието и за да се премахне страданието, човек трябва да избягва обектите на копнеж.

Това вярване доведе до различни практики на покаяние и крайно въздържане от външни стимули. За да се изгради непривързаност, Буда предприел различен подход.

Научил се да изследва дълбините на неговия ум, той осъзнал, че между външен обект и умствения рефлекс на копнежа, липсващата връзка е веданā.

Когато и да се сблъскаме с обект чрез 5-те физически сетива или ума, възниква усещане; и базирано на усещането, таḤха (копнежа) възниква. Ако усещането е приятно ние копнеем да го продължим, ако е неприятно ние копнеем да се избавим от него. Това е веригата на Зависимото Начало (паṬичча-самуппāда) където Буда изрази неговото голямо откритие:

В зависимост от 6-те сфери, контактът възниква.

В зависимост от контакта, усещане възниква.

В зависимост от усещането, копнежа възниква.

Незабавната причина за възникването на копнежа и следователно на страданието, не е нещо отвън а по скоро усещанията които се появяват вътре в нас.

Следователно, разбирането на веданā е абсолютно необходимо за да се разбере взаимодействието между ум и материя в нас, същото разбиране на веданā е нееобходимо за да се разбере взаймодействието между външния свят и човека.

Ако това изследване на истината трябваше да се направи чрез размишление или интелектуализация, ние лесно можеше да пренебрегнем важността на веданā. Въпреки това, трудното на учението на Буда е необходимостта за разбиране на истината не само чрез интелектуализиране, но чрез личния опит. Поради тази причина веданā е определена така:

Йā ведети ти веданā, са ведийати лаккхаḤā, анубхаванарасā… 6

Това което усеща обекта е веданā; характеристиката му е да усеща, това е съществения вкус на преживяването …

Обаче само да изпитаме усещанията не е достатъчно, за да премахнем нашите заблудите. Вместо това е от съществено значение да се разбере тилаккхаḤā (три характеристики) на всички явления. Ние трябва чрез личния си опит да изпитаме аничча (непостоянството), дуккха (страданието), анатта (не-аз) в нас самите. От тези трите, Буда винаги е подчертавал важността на аничча защото другите две лесно могат да бъдат осъзнати когато изпитаме дълбоко характеристиката на непостоянството. В Мегхийа-сутта на Удāна той каза:

АниччасаἮἮино хи, Мегхийа, анаттасаἮἮā саḤṬхāти, анаттасаἮἮиˉ  асмимāнасамуггхāтаṂ пāпуḤāти  диṬṬхева дхамме ниббāнаṂ 7.

В една, Мегия, която осъзнае непостоянството, възприятието за не-аз се установява. Този, който осъзнае онова, което е не-аз, печели изкореняването на гордостта на егоизма още в този живот и по този начин осъзнава ниббāнa.

Следователно, в практикуването на сатипат̣т̣хāна, преживяването на аничча, възникването и отминаването, играе важна роля. Преживяването на аничча както се проявява в ума и тялото също се нарича Випассана. Практиката на Випассана е същата като практиката на сатипат̣т̣хāна.

Махā-сатипаṬṬхāна беседата започва с наблюдение на тялото. Тук, няколко различни начални точки са обяснени: наблюдение на дишането, обръщане внимание на телесните движения и т.н. Именно от тези точки можем постепенно да развием веданāнупассанā, читтāнупассанā и дхаммāнупассанā.

Независимо от коя точка започва пътуването, идват етапи, през които всеки трябва да премине по пътя към крайната цел. Те са описани във важните изречения повтарящи се не само в края на всяка секция на кāйāнупассанā но и в края на веданāнупассанā, читтāнупассанā и всяка секция на дхаммāнупассанā. Те са:

  1. Самудайа-дхаммāнупассиˉ ва вихарати.
  2. Вайа-дхаммāнупассиˉ ва вихарати.
  3. Самудайа-вайа-дхаммāнупассиˉ ва вихарати8

Човек живее наблюдавайки феномена на възникване.

Човек живее наблюдавайки феномена на отминаване.

Човек живее наблюдавайки феномена на възникване и отминаване.

Усещанията разкриват съществеността на практиката сатипат̣т̣хāна. Ако тези три нива на аничча не са изпитани, ние няма да развием паἮἮа(мъдрост) — уравновесеността базирана на изпитването на непостоянството – което води до непривързаност и освобождение. Следователно, за да се практикуват четирите сатипат̣т̣хāна ние трябва да изградим постоянно цялостно разбиране за непостоянството което на пāли е познато като сампаджан̃н̃а.

Сампаджан̃н̃а често е било разбирано погрешно. В разговорния език през този период също е носело значението “съзнателно“. Например, Буда е говорел за сампаджāнамусā бхāсита9, и сампаджāна мусāвāда10, което означава „съзнателно или умишлено да говорите невярно“. Това повърхностно значение на термина е достатъчно в обикновен контекст. Но когато Буда говори за Випассана, практиката водеща до пречистване, до нибанна, както тук в тази беседа, тогава сампаджан̃н̃а носи специфично техническо значение.

За да останете сампаджāно (прилагателната форма на сампаджан̃н̃а), човек трябва да медитира върху непостоянстовото на феномена (аничча-бодха), обективното наблюдение на ум и материя без реагиране. Разбирането на самудайа-вайа-дхаммā (естеството на възникване и отминаване) не може да е чрез размишление, което е просто процес на мислене или чрез въображение или дори чрез вяра; трябва да бъде разбрано чрез паччанубхоти11 (личен опит), което е йатхāбхуӯта-ἮāḤа-дассана12 (преживяно познание на реалността, такава каквато е). Тук, наблюдението на веданā играе своята ключова роля, защото с веданā един медитиращ много отчетливо и осезаемо изпитва самудайа-вайа (възникването и отминаването). Всъщност, сампаджан̃н̃а е директно възприемане на възникването и отминаването на веданā където са и всичките четири аспекта на нашето същество.

Именно, поради тази причина трите основни качества – остават āтāпӣ (пламенно), сампаджāно и сатимā (осъзнато) — са неизменно повтарящи се за всеки от четирите сатипат̣т̣хāна. И както Буда е обяснил, сампаджан̃н̃а е наблюдаване на възникването и отминаването на веданā13. Следователно ролята на веданā в практикуването на сатипат̣т̣хāна не трябва да бъде пренебрегвана или практиката на сатипат̣т̣хāна няма да бъде цялостна.

По думите на Буда:

Тиссо имā, бхиккхаве, веданā. Катамā тиссо? Сукхā веданā, дуккхā веданā, адуккхамасукхā веданā. Имā кхо, бхиккхаве, тиссо веданā. ИмāсаṂ кхо, бхиккхаве, тиссаннаṂ веданāнаṂ париἮἮāйа чаттāро сатипат̣т̣хāна бхāветаббā14.

Медитиращи, има три вида телесни усещания. Кои са тези три? Приятни усещания, неприятни усещания и неутрални усещания. Медитиращи, има три вида телесни усещания. Практикувайте, медитиращи, четирите сатипат̣т̣хāна за цялостното разбиране на тези три типа усещания.

Практикуването на сатипат̣т̣хāна, което е практикуването на Випассана, е завършено само когато човек преживее непостоянството. Усещанията осигуряват връзка при която целият ум и тяло са осезаемо разкрити като непостоянни феномени, водещи до освобождение.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

Великата беседа за установяване на осъзнаването

Това е което чух:

Един път Просветления живееше в Куру в Каммасахамме – търговски град на народа на Куру. Там Просветления се обърна към монасите „Монаси“ и те отговориха „Многоуважаеми Учителю“ и Просветления проговори така:

  1. Въведение

Това е единствения начин, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на скръбта и ламтежа, за прекратяването на страданието и мъката, за вървенето по пътя на истината, за реализирането на нибанна а именно четворното установяване на осъзнаването.2

Кои четири? Ето, монаси, монах живее усърдно с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството3, наблюдавайки тялото в тяло, премахвайки желаенето и неприязанта към света[на умът и материята];

Той живее усърдно с осъзнаване на постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки усещанията в усещанията, премахвайки желаенето и неприязанта към света[на умът и материята];

Той живее усърдно с осъзнаване на постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки ума в ума, премахвайки желаенето и неприязанта към света[на умът и материята];

Той живее усърдно с осъзнаване на постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума, премахвайки желаенето и омразата към света[на умът и материята].4

  1. Секция за наблюдаване на тялото

А. Секция за дишането

И как, монаси, един монах живее наблюдавайки тялото в тяло.?

Ето, монах отива в гората или до основата на дърво, или в празна стая, сяда на земята със скръстени крака, държейки тялото си изправено и фиксира неговото внимание в областта около устата. С това осъзнаване той вдишва, с това осъзнаване той издишва.

 

Вдишвайки дълбок дъх  той осъзнава правилно „Аз вдишвам дълбок дъх“.

Издишвайки дълбок дъх той осъзнава правилно „аз издишвам дълбок дъх“.

Вдишвайки плитък дъх той осъзнава правилно“аз вдишвам плитък дъх“.

Издишвайки плитък дъх той осъзнава правилно“аз издишвам плитък дъх“.

По този начин той се упражнява “Усещайки цялото тяло, аз вдишам“

“Усещайки цялото тяло, аз издишам“ по този начин той се упражнява.

“С успокоени телесни активности  аз вдишвам” по този начин той се упражнява.

“С успокоени телесни активности  аз издишвам” по този начин той се упражнява.

Като умел стругар или чирак на стругар, докато прави дълъг оборот той разбира отчетливо“ Аз правя дълъг оборот“, и докато прави къс оборот той разбира отчетливо „Аз правя къс оборот“ по същия начин, монахът вдишва дълбок дъх и разбира отчетливо „Аз вдишвам дълбок дъх“. Издишвайки дълбок дъх той разбира отчетливо „Аз издишвам дълбок дъх“

Вдишвайки плитък дъх той разбира отчетливо „Аз вдишвам плитък дъх“

Издишвайки плитък дъх той разбира отчетливо „Аз издишвам дълбок дъх“

По този начин той се упражнява „Усещайки цялото тяло , аз вдишвам“,

„Усещайки цялото тяло , аз издишвам“ по този начин той се упражнява.

„С успокоени телесни активности аз вдишвам“, по този начин той се упражнява.

„С успокоени телесни активности аз издишвам“, по този начин той се упражнява.

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Б. Секция за позицията

Отново ,монаси, докато монах върви той разбира правилно „Аз вървя“;

Докато е изправен той разбира правилно “аз съм изправен“;

Докато седи той разбира правилно „Аз седя“;

Докато лежи той разбира правилно „Аз лежа“;

В каквато и да е позиция неговото тяло, той я разбира правилно.

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране  заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

В. Секция за непрекъснатото разбиране на непостоянството

 

Отново, монаси, монах движейки се напред или назад, той се движи с постоянно цялостно разбиране на непостоянството дали той гледа напред или настрани, той гледа с с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

Докато се навежда или разтяга, той го прави с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

Докато носи неговите одежди или купа, той го прави с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

Докато той яде, пие, дъвче или вкусва [храна] той го прави с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

Докато откликва на призивите на природата, той го прави с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

Докато той върви, стой, седи, спи или бодърства, говори или мълчи, той го прави с постоянно цялостно разбиране на непостоянството;

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране  заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Г. Секция – размисли за отвращението

Отново монаси, монахът разсъждава върху това тяло което е покрито с кожа и пълно с нечистотии от всякакъв вид от ходилата на краката нагоре и от косите на главата надолу като се има предвид това: „В това тяло съдържа косите върху главата ,косите върху кожата, нокти, зъби, плът, синуси, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, черен дроб, диафрагма, далак, було, стомаха със съдържанието му, изпражнения, жлъчка, храчки, гной, кръв, пот, мазнини, сълзи, мазнини, мас, слюнка, носна слуз, синовиална течност[стави] и урина. “

Точно както има чувал пълен с различни видове зърна и семена, като ориз [отглеждан на хълм], неочистен ориз, мунг боб, грах, сусамови зърна, оризови зърна[Арпа] и сякаш има човек с проницателни очи, който след отваряне на тази торба ще изследва съдържанието, казвайки:

„Това е ориз [отглеждан на хълм], Това е неочистен ориз, Това е мунг боб, Това е грах, Това е сусамово зърно,  Това е оризово зърно [Арпа]“;

По същия начин, монаси, един монах размишлява върху това тяло, което е покрито с кожа и пълно с нечистотии от всякакъв вид от ходилата на краката нагоре и от косите на главата надолу като се има предвид това: : „Това тяло съдържа косите върху главата ,косите върху кожата, нокти, зъби, плът, синуси, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, черен дроб, диафрагма, далак, було, стомаха със съдържанието му, изпражнения, жлъчка, храчки, гной, кръв, пот, мазнини, сълзи, мазнини, мас, слюнка, носна слуз, синовиална течност[стави] и урина. “

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране  заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Д. Секция за размишление върху материалните елементи

Отново, монаси, един монах разсъждава върху това тяло, в каквото и положение да се намира, като се има предвид характеристиката на всеки елемент: „В това тяло има: елемента-земя, елемента-вода, елемента-огън, елемента-въздух“.

Точно както, монаси, умел месар или неговия чирак, след като са заклали крава и са я разделили на части, ще седнат на кръстовището на четирите пътя; По същия начин, монаси, монаха разсъждава върху това тяло в каквото и положение да се намира, като се има предвид характеристиката на всеки елемент: ‘‘ В това тяло има: елемента-земя, елемента-вода, елемента-огън, елемента-въздух ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране  заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Е. Секция за наблюдението на 9-те погребални полета

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, мъртво от един, два или три дни, подуто, синьо и гноино, относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, да се яде от врани, да се яде от лешояди, да се яде от соколи, да се яде от чапли, да се яде от кучета, да се яде от тигри, да се яде леопарди, да се яде от чакали и да да се яде от различни видове същества относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, сведено до скелета с плът и кръв останали по него, и държащо се на сухожилия, относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, сведено до скелета без никаква плът и петна от кръв държащо се на сухожилия, относно собственото си тяло да счита така: ‘‘Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, сведено до скелета без никаква плът и кръв държащо се на сухожилия, относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето сведено до разединени кости, разпръснато във всички посоки, тук кост от ръка, там кост от крак, тук кост от глезен, там кост от коляно, тук кост от бедро, там кост от таз, тук кост от ребро, там кост от прешлен, отново там, кост от рамо, тук кост от врат, там кост от челюст, тук кост от зъб и там кост от череп, относно собственото си тяло да счита така: ‘‘Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето сведено до избледнели кости с подобен на раковина цвят относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

Отново, монаси,  монах когато види умряло тяло което е хвърлено на полето, преставляващо кости изгнили до прах относно собственото си тяло да счита така: ‘‘ Всъщност, това тяло е от същото естество, то ще стане такова и това не може да бъде избегнато. ‘‘

По този начин той живее наблюдавайки тялото в тяло от вътре, или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън или той живее наблюдавайки тялото в тяло от вън и от вътре. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в тялото, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в тялото. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е тяло“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята].Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

3.Наблюдение на усещанията

И как, монаси, един монах живее наблюдавайки усещанията в усещанията?

Ето, монаси, докато монах изпитва приятно усещане, той разбира правилно “Аз изпитвам приятно усещане“;

Докато изпитва неприятно усещане, той разбира правилно “Аз изпитвам неприятно усещане“;

Докато изпитва нито приятно, нито неприятно усещане, той разбира правилно “Аз изпитвам нито приятно, нито неприятно усещане“;

Докато изпитва приятно усещане с привързаност , той разбира правилно “Аз изпитвам приятно усещане с привързаност“;

Докато изпитва приятно усещане без привързаност , той разбира правилно “Аз изпитвам приятно усещане без привързаност“;

Докато изпитва неприятно усещане с привързване, той разбира правилно “Аз изпитвам неприятно усещане с привързване“;

Докато изпитва неприятно усещане без привързване, той разбира правилно “Аз изпитвам неприятно усещане без привързване“;

Докато изпитва нито приятно, нито неприятно усещане с привързване , той разбира правилно “Аз изпитвам нито приятно, нито неприятно усещане с привързване“;

Докато изпитва нито приятно, нито неприятно усещане без привързване, той разбира правилно “Аз изпитвам нито приятно, нито неприятно усещане без привързване“;

По този начин той живее наблюдавайки усещанията в усещанията от вътре, или той живее наблюдавайки усещанията в усещанията от вън или той живее наблюдавайки усещанията в усещанията от вън и от вътре.

Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в усещането, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в усещането, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в усещането. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е усещане“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки тялото в тяло.

4.Наблюдения на ума

Отново, монаси,  как монахът живее наблюдавайки ума и ума?

 

Ето, монаси, един монах разбира правилно ум с желаене като ум с желаене,

Той разбира правилно ум свободен от желаене като ум свободен от желаене,

 

Той разбира правилно ум с неприязън като ум с неприязън,

Той разбира правилно ум свободен от неприязън като ум свободен от неприязън,

 

Той разбира правилно ум с илюзия като ум с илюзия,

Той разбира правилно ум свободен от илюзия като ум свободен от илюзия,

 

Той разбира правилно събрания ум като събран ум,

Той разбира правилно разпиления ум като разпилян ум,

 

Той разбира правилно разширен ум като разширен ум,

Той разбира правилно неразширения ум като неразширен ум,

 

Той разбира правилно превъзходния ум като превъзходен ум,

Той разбира правилно непревъзходния ум като непревъзходен ум,

 

Той разбира правилно съсредоточения ум като съсредоточен ум,

Той разбира правилно несъсредоточения ум като несъсредоточен ум,

Той разбира правилно освободения ум като освободен  ум,

Той разбира правилно не освободения ум като не освободен ум,

 

Така, той живее наблюдавайки ума в ума вътрешно,  или той живее наблюдавайки ума в ума външно , или той живее наблюдавайки ума в ума външно и вътрешно.

 

Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в ума, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в ума, така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в ума.

 

Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това е ум“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване.

По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки ума в ума.

Д. Секция за Благородните Истини

Отново, монаси, монах живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума по отношение на четирите благородни истини.

Как, монаси, монах живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума по отношение на четирите благородни истини?

Ето, монаси, монах разбира правилно, както е, “Това е страдание”;

той разбира правилно, както е, „Това е възникването на страданието“;

той разбира правилно както е, „Това е прекратяване на страданието“;

той разбира правилно както е, „Това е пътя водещ до прекратяване на страданието“;

Обяснение на истината за страданието

И каква, монаси, е истината за страданието?

Раждането е страдание, стараенето е страдание, (болестта е страдание)смъртта е страдание, скръб, ридание, болка, мъката са страдание, асоциацията с нещо което човек не харесва е страдание, разделянето с нещо което човек харесва е страдание, да не получава това за което има желание е страдание; на кратко привързването към 5-те съвкупности е страдание.

И какво, монаси, е раждането? Ако има раждане за всички видове същества в което и да е ниво на съществуване, тяхното зачатие, тяхното раждане, израстване, проявлението на техните съвкупности, придобиването на техните способности за усещане – това, монаси, се нарича раждане.

И какво, монаси, е стареене? Ако има стареене при всички видове същества от което и да е ниво на съществуване, те стават крехки и немощни, счупване на [техните зъби], те посивяват и се набръчкват, намалява продължителността на живота им, влошаване на техните способности за усещане- това, монаси, се нарича стареене.

И какво, монаси, е смъртта? Ако има разрушаване и изчезване за всички видове същества от което и да е ниво на съществуване, тяхното разпадане, тяхното изчезване, те умират, те са мъртви, завършването на техния живот, разпадането на съвкупностите, напускането на тялото, унищожаването на тяхната жизненост- това, монаси, се нарича смърт.

И какво, монаси, се нарича скъб? Когато и да е, монах, е повлиян от различни видове загуба и нещастие, и това е последвано от този или онзи вид болезнено състояние на ума, чрез скръб, чрез траур, скърбене, чрез вътрешна мъка, чрез вътрешна дълбока мъка – това, монаси, се нарича скръб.

И какво, монаси, се нарича ридаене? Когато и да е, монаси, някой е повлиян от различни видове загуба и нещастие и това е последвано от този или онзи вид болезнено състояние на ума, чрез ридание и плачене, плач, чрез дълбоко ридание, чрез дълбок плач, чрез състояние на дълбоко ридание и дълбоко плачене – това, монаси, се нарича ридаене.

И какво, монаси, се нарича болка? Ако има, монаси, всякакъв вид телесна болка, всякакъв вид неприятно телесно усещане или всякакъв вид болезнени или неприятни усещания които са в резултат на допир – това, монаси, се нарича болка.

И какво, монаси, се нарича мъка? Ако има, монаси, всякакъв вид психическа болка, всякакъв вид психическа незгода или всякакъв вид болезнени или неприятни усещания които са в резултат на умствен контакт – това, монаси, се нарича мъка.

И какво, монаси, се нарича беда? ? Когато и да е, монаси, някой е повлиян от различни различни видове загуба и нещастие и това е последвано от този или онзи вид болезнено състояние на ума, скръб,  беда, страдание с беда и страдание с голяма беда, това, монаси, се нарича беда.

И какво, монаси, е страданието от свързване с това което не се харесва? Където и когато се намери неприятен, неприемлив или нехаресван обект на зрение,  звук, миризма, вкус, допир или контакт с ума или когато и където се намерят хора които му желаят нещастие, вреда, трудности и несигурност;  ако някой се свързва, среща, или е в контакт или се движи с тях – това, монаси, се нарича страдание от свързване с това което човек не харесва.

И какво е, монаси, страданието от това човек да бъде откъснат разделен от с това което някой харесва? Където и когато някой намери приятни, приемливи или харесвани обекти на зрението зрение, звука звук, миризма, вкус, допир или контакт с ума или когато и където някой намери доброжелатели на неговото богатсво, просперитет, удобство или сигурност, като майка или баща, брат или сестра, като приятели, колеги или роднини Ако човек бъде откъснат, или не се среща, или не контактува или не се приобщи с тях – това, монаси, се нарича страдание да бъде разделен от това което харесва.

И какво, монаси, е да не получи това което някой желае? При съществата, монаси, които са подвластни на раждане ,възниква желание: “ О, нека не бъдем подвластни на раждането! О, нека, да няма нови раждания за нас! “ Но това не може да се постигне просто чрез желаене; а да не получи човек това, което иска, е страдание.

При съществата, монаси, които са подвластни на стареене ,възниква желание: “О, нека не бъдем подвластни на стареене! О, нека да не остаряваме!“ Но това не може да се постигне просто чрез желаене; а да не получи човек това, което иска, е страдание.

При съществата, монаси, които са подвластни на боледуване ,възниква желание: “О, нека не бъдем подвластни на боледуването! О, нека да няма болести за нас!“ Но това не може да се постигне просто чрез желаене; а да не получи човек това, което иска, е страдание.

При съществата, монаси, които са подвластни на смърт ,възниква желание: “О, нека не бъдем подвластни на смърт ! О, нека да не умираме никога!“ Но това не може да се постигне просто чрез желаене; а да не получи човек това, което иска, е страдание.

При съществата, монаси, които са подвластни на скръб, ридание, болка, скръб и нещастие, възниква желание: “О, нека не бъдем подвластни на скръб, ридание, болка, скръб и нещастие! О, нека да не страдаме от скръб, ридание, болка, скръб и нещастие!“ Но това не може да се постигне просто чрез желаене; а да не получи човек това, което иска, е страдание.

И как, монаси, накратко, вкопчването към петте съвкупности е страдание? То е както следва – вкопчването към съвкупностите на материята е страдание, вкопчването към съвкупностите на усещанията е страдание, вкопчването към съвкупностите на възприятията е страдание, вкопчването към съвкупността на реакцията е страдание, вкопчването към съвкупността на съзнанието е страдание. Това, монаси, на кратко, се нарича страдание заради вкопчването в тези 5 съвкупности.

Това, монаси, е Благородната истина за страданието.

 

Обяснение на истината за възникването на страданието

И какво, монаси е благородната истина за възникването на страданието?

 

Копнежа възниква отново и отново и е съпроводено с удоволствие и похотливост и се намира наслада тук – сега. Това е копнежа за сексуално удоволствие, копнежа за многократно прераждане и копнеж за унищожение.

Монаси, от къде изниква този копнеж и от къде се е установило?

 

Където и да е в света [на ум и материя] има нещо примамливо и приятно, там този копнеж възниква и се установява.

 

Но какво в света [на ум и материя] е примамливо и приятно?

Окото в  света [на ум и материя] е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Ухото … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Носът … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Езика … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Тялото …. е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Ума в света [на ум и материя] е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

 

Зрителните обекти, материалните форми в света [на ум и материя], са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Звукът … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Мирисът … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Вкусът … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Докосването …. е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Съдържанията на ума в света [на ум и материя] са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

 

Съзнанието на окото в света [на ум и материя], са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Съзнанието на  ухото… е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Съзнанието на носа… е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Съзнанието на езика … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Съзнанието на тялото …. е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Съзнанието на ума в света [на ум и материя] е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

 

Контакта с окото в света [на ум и материя], са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Контакта с ухото… е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Контакта с носа… е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Контакта с езика … е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Контакта с тялото …. е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Контакта с ума в света на [на ум и материя] е примамлив и приятен; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта с контакта с окото в света на [на ум и материя], е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта с контакта с ухото … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта с носа … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта с езика … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта  с тялото … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възникването на усещане от контакта с ума в света [на ум и материя], е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на зрителния обект на материалните форми в света на [на ум и материя]  е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на звуците … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на миризмите … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на вкусовете … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на докосването … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Възприятието на съдържанието на ума в света на [на ум и материя] са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

 

Менталната реакция към зрителния обект в света на [на ум и материя] е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Менталната реакция към звуковете … са примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Менталната реакция към миризмите … са примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Менталната реакция към вкусовете … са примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Менталната реакция към докосванията … са примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Менталната реакция към умствените обекти, съдържанието на ума в света на [на ум и материя] е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

 

Копнежа по зрителните обекти в света на [на ум и материя] са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Копнежа по звуковете … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Копнежа по миризмите … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Копнежа по вкусовете … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Копнежа по докосването … са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Копнежа по умствените обекти, съдържанието на ума в света на [на ум и материя] са примамливи и приятни; там копнежа възниква и се установява.

Мисловната концепция за зрителните обекти в света на [на ум и материя] е примамливи и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Мисловната концепция за звуковете … е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Мисловната концепция за миризмите … е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Мисловната концепция за вкусовете … е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

Мисловната концепция за докосването … е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява. Мисловната концепция за умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя] е примамлива и приятна; там копнежа възниква и се установява.

 

Вглъбяването(потъването, задълбаването) в мислите за зрителните обекти в света [на ум и материя] е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за звуковете … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за миризмите … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за вкусовете … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за докосването … е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя]  ] е примамливо и приятно; там копнежа възниква и се установява.

Това, монаси, е Благородната истина за изникването на страданието.

Обяснение на истината за прекратяването на страданието

И каква, монаси, е Благородната истина за прекратяването на страданието?

 

Това е пълното увяхване и прекратяване на копнежа, захвърляйки и изоставяйки го; освобождението от него, без повече място за него. Но къде този копнеж, монаси, може да бъде изкоренен;  Къде може да бъде погасен? Където в света [на ум и материя] има нещо привлекателно и приятно: там, този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Но какво в света [на ум и материя] е привлекателно и приятно?

Окото в света на [ум и материя], е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Ухото… е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Носа… е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Езика … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

тялото …. е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

ума в света на [ум и материя] е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Зрителните обекти, материалните форми в света на [ум и материя], са примамливи и приятни; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Звукът … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мирисът … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вкусът … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Докосването …. е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съдържанията на ума в света на [ум и материя] са примамливи и приятни; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Съзнанието на окото в света на [ум и материя], е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съзнанието на  ухото… е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съзнанието на носа… е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съзнанието на езика … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съзнанието на тялото …. е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Съзнанието на ума в света [на ум и материя] е примамливи и приятни; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Контакта с окото в света [на ум и материя], е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Контакта с ухото… е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Контакта с носа… е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Контакта с езика … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Контакта с тялото …. е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Контакта с ума в света [на ум и материя] е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Възникването на усещане от контакта с контакта с окото в света на [ум и материя], е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възникването на усещане от контакта с контакта с ухото … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възникването на усещане от контакта с контакта с носа … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възникването на усещане от контакта с езика … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възникването на усещане от контакта  с тялото … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възникването на усещане от контакта с ума в света [на ум и материя], е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Възприятието на зрителния обект на материалните форми в света [на ум и материя] са примамливи и приятни; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възприятието на звуците … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възприятието на миризмите … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възприятието на вкусовете … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възприятието на докосването … е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Възприятието на съдържанието на ума в света [на ум и материя] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Менталната реакция към зрителния обект в света на [ум и материя] е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Менталната реакция към звуковете … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Менталната реакция към миризмите … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Менталната реакция към вкусовете … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Менталната реакция към докосванията … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Менталната реакция към умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя] е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Копнежа по зрителните обекти в света на [ум и материя] е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Копнежа по звуковете … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Копнежа по миризмите … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Копнежа по вкусовете … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Копнежа по докосването … е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Копнежа по умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя] е примамлив и приятен; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Мисловната концепция за зрителните обекти в света на [ум и материя] е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мисловната концепция за звуковете … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мисловната концепция за миризмите … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мисловната концепция за вкусовете … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мисловната концепция за докосването … е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Мисловната концепция за умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя] е примамлива и приятна; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

 

Вглъбяването(потъването, задълбаването) в мислите за зрителните обекти в света на [ум и материя] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за звуковете … ] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за миризмите … ] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за вкусовете … ] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за докосването … ] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Вглъбяването(потъването, задълбаването) за умствените обекти, съдържанието на ума в света [на ум и материя] ] е примамливо и приятно; там този копнеж може да бъде изкоренен и погасен.

Това, монаси, е Благородната истина за прекратяване на страданието.

Обяснение на истината за пътя

 

И каква е, монаси, благородната истина за пътя водещ към прекратяване на страданието? Това е благородния осмичен път, а именно: правилно разбиране, правилни мисли, правилна реч, правилни действия, правилен начин на живот, правилно усилие, правилно осъзнаване и правилно съсредоточаване.

 

И какво монаси е Правилно разбиране? Това е следното, монаси: знанието за страданието, знанието за възникване на страданието, знанието за прекратяване на страданието, знанието за пътя водещ към прекратяване на страданието. Това, монаси, се нарича правилно разбиране.

 

И какво, монаси, е правилна мисъл? Мисли на себеотрицание, мисли които са свободни от омраза и мисли които са свободни от насилие. Това, монаси, се нарича правилна мисъл.

 

И какво ,монаси, е правилна реч? Въздържане от лъжи, въздържане от клеветничество и злословене, въздържане от използването на груби думи, въздържане от незначителен разговор.

 

И какво ,монаси, е Правилно Действие? Въздържане от убиване, въздържане от взимане на нещо което не е дадено(кражба) въздържане от непристойно сексуално поведение. Това ,монаси, се нарича правилно действие.

И какво ,монаси, е правилен начин на живот? Ето, монаси, благороден ученик, отказал се от грешните начини за припечелване, печели поминъка си по правилен начин. Това, монаси, се нарича Правилен Начин на Живот!

И какво, монаси, е правилно усилие?

 Ето, монаси, монах изгражда воля за предотвратяване на  неблаготворни умствени състояния които не са се появили;

той полага големи усилия, засилва енергията си, прилага своя ум към нея и се стреми.

За да изкорени тези лоши неблаготворни ментални състояния които са възникнали в него, той изгражда воля, прави голямо усилие, засилва енергията си, прилага своя ум към нея и се стреми.

За да изгради благотворни ментални състояния които все още не са възникнали в него, той изгражда воля, прави голямо усилие, засилва енергията си, прилага своя ум към нея и се стреми.

За поддържането на благотворни ментални състояния които са възникнали в него, за да не избледнеят,  да ги умножи и да ги доведе до пълна зрелост и пълно развитие, той изгражда воля, прави голямо усилие, засилва енергията си, прилага своя ум към нея и се стреми. Това монаси, се нарича Правилно усилие.

И какво, монаси, е правилно осъзнаване? Ето, монаси, монах живее упорито с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки тялото в тяло, премахнал копнежа и неприязънта към света [на ум и материя];

Той живее упорито с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки усещанията в усещанията, премахнал копнежа и неприязънта към света [на ум и материя];

 

Той живее упорито с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки ума в ума, премахнал копнежа и неприязънта към света [на ум и материя];

 

И какво, монаси, е правилно осъзнаване? Ето, монаси, монах живее упорито с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството, наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума, премахнал копнежа и неприязънта към света [на ум и материя]

 

И какво монаси, е правилно съсредоточаване ? Ето монаси, монах дистанциран от копнежа и откъснат  от неблаготворните умствени състояния, достига първата степен на самовглъбяване, породена от непривързаност , съпроводена с првоначалното и продължително приложение  на ума и изпълнен с възторг и блаженство, той пребивава в нея.

 

С отшумяването на първоначалното и продължително приложение  на ума и придобивайки вътрешно спокойствие и единство на ума той навлиза във втората степен на самовглъбяване, породена от съсредоточаване, освободен от първоначалното и трайно прилагане на ума, изпълнен с възторг и блаженство и той живее пребивава в нея.

 

С отшумяването на възторга той живее в уравновесеност, осъзнат с постоянно цялостно разбиране за непостоянството и преживява в своето тяло блаженство за което благородния каза: “Това блаженство е преживяно от човек с уравновесеност и осъзнатост.“ По този начин той навлиза в третата степен на самовглъбяване и пребивава в нея.

 

След изкореняването на удоволствието и с отминали радост и мъка , той навлиза в състояние отвъд удоволствието и болката, четвъртата степен на самовглъбяване, напълно пречистено чрез уравновесеност и осъзнатост той пребивава в нея .Това, монаси, се нарича правилно съсредоточаване .

Това, монаси, е Благородната Истина за Пътя водещ към прекратяване на страданието.

 

По този начин той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума вътрешно, или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно, или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума вътрешно и външно.

 

По  този начин той живее наблюдавайки феномена на изникване в съдържанията на ума, по този начин той живее наблюдавайки феномена на отминаване в съдържанията на ума, По  този начин той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в съдържанията на ума.

 

Сега неговото осъзнаване е установено: “Това са съдържанията на ума!“ По този начин той изгражда неговото осъзнаване до степен където има просто разбиране с просто осъзнаване. По този начин той живее непривързан, без вкопчване към нищо в света [на ум и материя]. Ето как, монаси, монах живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума по отношение на четирите благородни истини.

Наблюдение на съдържанието на ума

А. Секция за препятствията

Ето монаси, монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума като се има предвид 5-те препятствия

Как монаси, монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума като се има предвид 5-те препятствия ?

Ето монаси, монах когато и да усети че в него присъства желаене, той разбира правилно че, „Желаене присъства в мен“

Когато желаене отсъства от него, той разбира правилно че, „Желаенето отсъства от мен“

Той разбира правилно как желаенето което още не се е появило в него е на път да се появи.

Той разбира правилно как желаенето което сега се е появило в него се изкоренява.

Той разбира правилно как желаенето което е изкоренено в бъдеще няма повече да се появява в него.

Когато и да присъства неприязън в него, той разбира правилно че, „неприязън присъства в мен“

Когато и да отсъства неприязън в него, той разбира правилно че, „неприязън отсъства в мен“

Той разбира правилно как неприязън която още не се е появила в него е на път да се появи.

Той разбира правилно как неприязън която сега се е появила в него се изкоренява.

Той разбира правилно как неприязън която е изкоренена в бъдеще няма повече да се появява в него.

Когато и да присъства ленивост и апатия в него, той разбира правилно че, „ленивост и апатия присъства в мен“

Когато и да отсъства ленивост и апатия в него, той разбира правилно че, „ленивост и апатия отсъства в мен“

Той разбира правилно как ленивост и апатия които още не са се  появили в него са на път да се появят.

Той разбира правилно как ленивост и апатия които сега са се  появили в него се изкореняват.

Той разбира правилно как ленивост и апатия които са изкоренени, в бъдеще няма повече да се появяват в него.

Когато и да присъства превъзбуденост и безпокойство в него, той разбира правилно че, „превъзбуденост и безпокойство присъстват в мен“

Когато и да отсъства превъзбуденост и безпокойство в него, той разбира правилно че, „превъзбуденост и безпокойство отсъстват в мен“

Той разбира правилно как превъзбуденост и безпокойство които още не са се появили в него са на път да се появят.

Той разбира правилно как превъзбуденост и безпокойство които сега са се  появили в него се изкореняват.

Той разбира правилно как превъзбуденост и безпокойство които са изкоренени, в бъдеще няма повече да се появяват в него.

Когато и да присъства съмнение в него, той разбира правилно че, „съмнение присъства в мен“

Когато и да отсъства съмнение в него, той разбира правилно че, „съмнение отсъства в мен“

Той разбира правилно как съмнението което още не се е появило в него е на път да се появи.

Той разбира правилно как съмнение което сега се е появило в него се изкоренява.

Той разбира правилно как съмнение която е изкоренено, в бъдеще няма повече да се появява в него.

Така, той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума вътрешно,  или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно , или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно и вътрешно. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в съдържанията на ума, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в съдържанията на ума , така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в съдържанията на ума. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това са ментални съдържания“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума.

Така, той живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума вътрешно,  или той живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума външно , или той живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума външно и вътрешно. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в съдържанието на ума, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в съдържанието на ума , така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в съдържанието на ума. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това са ментални съдържания“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света на [ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума по отношение на

В. Секция за сетивните сфери

Отново, монаси, монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума по отношение на 6-те външни и вътрешни сетивни сфери.

Как, монаси, монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума по отношение на 6-те външни и вътрешни сетивни сфери?

Ето, монаси, монах разбира правилно окото, той разбира правилно визуалния обект и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете.

Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне

Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява

Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Той разбира правилно ухото, той разбира правилно звука и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете. Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне. Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява. Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Той разбира правилно носът, той разбира правилно миризмата и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете. Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне. Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява. Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Той разбира правилно езика, той разбира правилно вкуса и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете. Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне. Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява. Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Той разбира правилно тялото, той разбира правилно докосването и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете. Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне. Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява. Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Той разбира правилно ума, той разбира правилно съдържанието на ума и той разбира правилно ,че робството което възниква зависи от тези двете. Той разбира правилно как робството което още не е възникнало,  ще възникне. Той разбира правилно как робството което сега е възникнало се изкоренява. Той разбира правилно как робството което е изкоренено, в бъдеще няма повече да възниква.

Така, той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума вътрешно,  или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно , или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно и вътрешно. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в съдържанията на ума, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в съдържанията на ума , така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в съдържанията на ума. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това са ментални съдържания“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума по отношение на 6-те външни и вътрешни сетивни сфери.

Г. Секция за факторите на просветлението

Отново, монаси, монах живее наблюдавайки съдържаниятана ума в съдържанията на ума по отношение на 7-те фактора на просветлението.

Как, монаси, монах живее наблюдавайки съдържаниятана ума в съдържанията на ума по отношение на 7-те фактора на просветлението?

Ето, монаси, монах разбира правилно ,че когато фактора на просветление – осъзнатост, присъства в него “Фактора на просветление – осъзнатост, присъства в мен“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – осъзнатост, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – осъзнатост, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – осъзнатост, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – осъзнатост, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – изследването на Дамма, приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – изследването на Дамма, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – изследването на Дамма, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – изследването на Дамма, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление –изследването на Дамма, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – изследването на Дамма, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – усилие , приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – усилие, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – усилие, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – усилие, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – усилие, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – усилие, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – екстаз , приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – екстаз, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – екстаз, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – екстаз, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – екстаз, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – екстаз, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – спокойствие , приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – спокойствие, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – спокойствие, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – спокойствие, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – спокойствие, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – спокойствие, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – съсредоточаване , приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – съсредоточаване, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – съсредоточаване, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – съсредоточаване, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – съсредоточаване, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – съсредоточаване, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Когато фактора на просветление – уравновесеност , приства в него, той разбира правилно „фактора на просветление – уравновесеност, приства в мен.“

Той разбира правилно ,че фактора на просветление – уравновесеност, липсва от него, ‘‘ Фактора на просветление – уравновесеност, липсва от мен‘‘.

Той разбира правилно как фактора на просветление – уравновесеност, който още не е възникнал в него, ще възникне.

Той разбира правилно как фактора на просветление – уравновесеност, който е възникнал, е развит и усъвършенстван.

Така, той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума вътрешно,  или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно , или той живее наблюдавайки съдържанията на ума в съдържанията на ума външно и вътрешно. Така, той живее наблюдавайки феномена на изникване в съдържанията на ума, така той живее наблюдавайки феномена на отминаване в съдържанията на ума , така той живее наблюдавайки феномена на изникване и отминаване в съдържанията на ума. Сега, неговото осъзнаване е установено. “Това са ментални съдържания“! Така той изгражда неговото осъзнаване до такава степен, че има просто разбиране заедно с просто осъзнаване. По този начин той живее откъснат от вкопчването към всичко в света [на ума и материята]. Това е начина ,монаси, по който монах живее наблюдавайки съдържанието на ума в съдържанието на ума по отношение на 7-те фактора на просветление.

 

  1. Резултата от остановяването на осъзнаване.

 

Действително, монаси, който и да практикува четирите установявания на съзнанието по този начин за седем години, той може да очаква един от двата резултата: В точно този живот най-голямата мъдрост или ако остане базата на съвкупностите, нивото на (не завърнал се).

 

Всеки един практикувайки четирите установености на осъзнаването по този начин за седем месеца, той може да очаква един от двата резултата: В точно този живот най-голямата мъдрост или ако остане базата на съвкупностите, нивото на (не завърнал се).

 

Всеки един практикувайки четирите установености на осъзнаването по този начин за седем месеца, той може да очаква един от двата резултата: В точно този живот най-голямата мъдрост или ако остане базата на съвкупностите, нивото на (не завърнал се).

 

Поради тази причина е казано; “Това е единствения начин, монаси, за пречистване на съществата, за преодоляване на скръбта и риданието, за погасяването на страданието и мъката, за вървене по пътя на истината, за достигането на Ниббана: тоест четирите установености на осъзнаването“

 

По този начин Просветления говореше. Радостни от сърце, монасите приветстваха думите на просветления.

Край на беседата.

Бележки

Забележка: За по-голяма яснота пасажът в бележка под линия ще бъде посочен в бележките с Пāли в курсив(отличителен шрифт), последван веднага от английския превод в квадратни скоби, например сати[осъзнаване]. Другите Пāли думи използвани в бележките ще бъдат заедно с техния еквивалентен термин в кръгли скоби, където е подходящо, напр. аничча (непостоянство).

Думата бхиккхӯ³ [монаси] е използвана за адресиране до всички хора които слушат беседата казана от Буда. По този начин всеки медитиращ, всеки който върви по пътя на Дхамма, макар и не буквално бхиккхӯ, могат да се възползват от инструкциите дадени тук.

Сатипат̣т̣хāна [установяване на осъзнаването] сати означава “осъзнаване.“ Сатипат̣т̣хāна подчертава ,че медитиращия трябва да работи усърдно и постоянно за да бъде  твърдо установен в осъзнаването. Следователно ние използвахме “установяване на осъзнаването“ за да предадем усещането, че човек активно се стреми да поддържа непрекъснато осъзнаване на ума и тялото на нивото на усещанията, както ще стане ясно от останалата част от беседата.

Има пасажи в беседите на Буда където Сати има значението на “памет.” (Дūгха-никāйа: VRI.I.411; II.374; PTS.I.180; II.292).  Това е особено вярно, когато той се позовава на специалната способност за спомняне на минали животи, която се развива с практиката на джхāна (дълбока погълнатост в концентрацията). Но в контекста на сатипат̣т̣хāна, практиката на Випассана, пътя не води до джхāни но до прочистване на съзнанието, сати като значение може да се разбира само като осъзнаване на настоящия момент отколкото спомен от миналото (или мечтаене за бъдещето).

Буда винаги е включвал термина сампаджан̃н̃а [постоянно цялостно разбиране на непостоянството] или сампаджāно (прилагателната форма на сампаджан̃н̃а) когато и да е бил молен да обясни сати (осъзнаването). (Вижте, например дефиницията на саммā сати в главата за 4-те Благородни Истини: Истината за Пътя) Като резултат от честото асоцииране с тези думи сампаджан̃н̃а често е била дефинирана почти като синоним със сати- като “пълно осъзнаване“  или “ясно разбиране“ или като призив да останете съзнателни. Друг превод на сампаджан̃н̃а, който е по-близък до точното значение е “цялостно разбиране.“

В Сутта-питака, Буда дава две обяснения на термина. В Самйутта-никāйе (VRI.III.401; PTS.V.180-

той го определя така:

Катхан̃ча, бхиккхаве, бхиккху сампаджāно хоти? Идха бхиккхаве, бхиккхуно видитā веданā уппадджанти, видитā упат̣т̣хаханти, видитā аббхаттхаṂ гаччханти; видитā сан̃н̃а уппадджанти, видитā упат̣т̣хаханти, видитā аббхаттхаṂ гаччханти; видитā витаккā уппадджанти, видитā упат̣т̣хаханти, видитā аббхаттхаṂ гаччханти. Евам̣кхо, бхиккхаве, бхиккху сампаджāно хоти.

И как ,монаси, монах разбира има пълно разбиране? Ето, монаси, монах изпитва усещания в него, изпитва тяхното времетраене(продължителност), и изпитва тяхното отминаване(изчезване); той изпитва как възприятията се пораждат в него, изпитва тяхното времетраене(продължителност) и изпитва тяхното отминаване (изчезване); той изпитва всяко първоначално приложение на ума [на обект] пораждащо се в него,низпитва неговото времетраене(продължителност) и изпитва неговото отминаване (изчезване). Това, монаси, е как монах разбира старателно.

В горното твърдение е ясно ,че човек е сампаджāно само когато човек разбира характеристиката на непостоянството (появяване, продължителност и отминаване (изчезване). Разбирането трябва да бъде базирано на усещанията (видитā веданā). Ако характеристиката на непостоянството не е изпитана на нивото на веданā, тогава човек просто разсъждава, тъй като само чрез усещане възниква прякото преживяване.

По-нататък  в изявлението се посочва, че сампаджан̃н̃а се крие в изпитването на непостоянството на сан̃н̃и и витакки. Тук трябва да отбележим ,че непостоянството разбрано на нивото на веданā, всъщност обхваща всичките  и трите случая както е според учението на Буда в Ан˙гуттара-никāйе (VRI III. Дасаканипāта, 58; PTS V. 107):

Веданā-самосараḤā саббе дхаммā.

Всичко което възникне в ума върви заедно с усещания. Второто обяснение на сампаджан̃н̃а дадено от Буда подчертава ,че трябва да бъде продължително. На няколко места той повтаря думата на СампаджāнапаббаṂ Махāсатипат̣т̣хана сутта както в този пасаж от Махā-париниббāна-сутты (Дūгха-никāйа II: VRI. 160; PTS 95):

Катхан̃ча, бхиккхаве, бхиккху сампаджāно хоти? Идха бхиккхаве, абхикканте пат̣икканте сампаджāнакāрū хоти, āлоките вилоките сампаджāнакāри хоти, самин̃джите пасāрите сампаджāнакāрū хоти, са н̇гхāт̣ипаттачū варадхāраḤе сампаджāнакāрū хоти, асите пūте кхāйите сāйите сампаджāнакāрū хоти, уччāрапассāвакамме сампаджāнакāрū хоти, гате т̣хите нисинне сутте джāгарите бхāсите туḤхūбхāве сампаджāнакāрū хоти

И как, монаси, монах  разбира старателно? Ето, монаси, монах докато върви напред или назад, той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството; независимо дали гледа право напред или гледа настрани, той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството; Докато се опъва или разтяга той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството; независимо дали носи дрехите си или носи купата си, той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството; Независимо дали яде, пие, дъвче или вкусва , той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството. Докато се отзовава на призивите на природата, той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството. Независимо дали ходи, стой, седи, спи или е буден, говори или мълчи,  той прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството.

С правилно разбиране за учението на Буда, става ясно ,че ако това продължително сампаджан̃н̃а

 се състой само от цялостно разбиране на външния процес на ходене, ядене и другите активности на тялото, тогава това което се практикува е само осъзнатост (сати).  Обаче, ако постоянното цялостно разбиране включва и характеристиката на появяване и отминаване на веданā докато медитиращ извършва тези дейности, тогава  сампаджāно сатимā се практикува, пан̃н̃ā (мъдрост) се изгражда. Буда описва това с повече подробности в пасажа от А н̇гуттара-никāйū (VRI.I, Чатукканипāта , 12; PTS.II.15) с думи напомнящи на Сампаджāнапаббам:

ЙатаṂ чаре йатаṂ тит̣т̣хе, йатам аччхе йатаṂ сайе йатаṂ самин̃джайе бхиккху, йатаменаṂ пасāрайе уддхаṂ тирийам апāчūнаṂ, йаватā джагато гати, самавеккхитā ча дхаммāнаṂ, кхандхāнаṂ удайаббайам.

Дали монаха върви или стой или седи или лежи,

независимо дали той се опъва или разтяга, отгоре, напречно, назад, независимо от курса му по света, той наблюдава изникването и отминаването на съвкупностите.

Буда ясно подчерта цялостното разбиране за аничча (непостоянството) за всички телесни и умствени активности. Следователно, тъй като правилното разбиране на този технически термин „сампаджан̃н̃а“ е толкова критично за разбирането на тази беседа, ние го преведохме като „постоянно цялостно разбиране на несъстоятелността“, въпреки че това определение е по-малко сбито отколкото традиционното „задълбочено разбиране“.

В този уводен параграф Буда повтаря основна словесна формула, напомняща ни, че трябва непрекъснато да наблюдаваме „тяло в тяло“ или „усещанията в усещанията“, или „ума в ума“, или „съдържанията на ума в съдържанията на ума“. Въпреки че тези словесни конструкции могат да изглеждат необичайни, те се позовават на факта, че това наблюдение трябва да бъде лично изпитано, а не да се занимаваме само с мисъл, въображение или размишляване за обекта.

Буда подчертава тази точка в Āнāпāнасати-сутта (Мāдджхима-никāйа III: VRI. 149; PTS 83-4), където той описва прогресивните етапи в практиката на āнāпāна медитация. В раздела където той обяснява как четирите сатипат̣т̣хāна са доведени до съвършенство от āнāпāна той казва:

… кāйесу кāйан̃н̃атарāхаṂ, бхиккхаве, еваṂ вадāми йадидаṂ ассāсапассāсā. Тасмāтиха, бхиккхаве, кāйе кāйāнупасси тасмиṂкāйāнупассиˉ тасмиṂ самайе бхиккху вихарати āтāпи сампаджāно сатимā винеййа локе абхидджхāдоманассаṂ.

… монаси, когато казвам ‘вдишване-издишване‘ то е като друго тяло в тялото. Наблюдавайки тялото в тялото по този начин, монаси, в това време монах живее пламенно с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране за непостоянството, премахнал копнежа и неприязънта към света[на ум и тяло].

Това показва ,че практикуването на āнāпāна медитация води до лично изживяване на тялото, което значи долавяне на усещания в тялото. Усещанията могат да бъдат свързани с дъха, кислорода в кръвта и т.н но тези детайли не са важни. Изживяването на тялото в тяло не е въображаемо или размишлявано а усетено по цялото тяло. По-конкретно, той продължава:

… веданāсу веданāн̃н̃атарāхаṂ, бхиккхаве, еваṂ вадāми йадидаṂ ассāсапассāсāнаṂ сāдхукаṂ манасикāраṂ. Тасмāтиха, бхиккхаве, веданāсу веданāнупассиˉ тасмиṂ самайе бхиккху вихарати āтāпиˉ сампаджāно сатимā винеййа локе абхидджхāдоманассаṂ.

Монаси, когато казвам, ‘чрез правилно внимание при вдишване-издишване ‘ то е като други усещания в усещания. Наблюдавайки усещанията в усещанията по този начин,монаси, в това време монах живее пламенно с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране за непостоянството, премахнал копнежа и нетърпимостта към света [на ум и материя].

Приравнявайки наблюдението на дъха с изпитването на усещания, Буда насочва към изключителната важност на тялото и усещанията в правилната практика на медитация. Осъзнаването на усещанията чрез личното им изпитване по цялото тяло докато се поддържа уравновесеност с разбирането на непостоянстовто, води към съвършенство на четирите сатипат̣т̣хāна.

Поучително е, че в сатипат̣т̣хāна сати сутта той описва опитността на тялото в тялото и усещанията в усещанията като човек наблюдава дъха, но когато се обърне към наблюдението на ума, той не продължава със същата словесна формула. Вместо това той отново насочва вниманието ни към важността на сампаджан̃н̃а:

… читте читтāнупассū, бхиккхаве, тасмиṂ самайе бхиккху вихарати āтāпū сампаджāно сатимā винеййа локе абхидджхāдоманассаṂ. НāхаṂ, бхиккхаве, мут̣т̣хассатисса асампаджāнассạ āнāпāнассатиṂ вадāми.

… наблюдавайки ума в ума, монаси, по това време монахът живее пламенно с осъзнаване и постоянно цялостно разбиране на непостоянството, като е премахнал желанието и неприязънта към този свят [на ума и материята]. Аз казвам, монаси, който е невнимателен, който не е постояно с осъзнаване на непостоянството, той не е човек, който прави āнāпāна.

Започвайки с āнāпāна като отправна точка, описаната практика е довела директно до Випассана, т.е. до практикуването на четирите сатипат̣т̣хāна. И тук виждаме колко категорично Буда заявява, дори при наблюдението на ума, човек не практикува правилно освен ако осъзнаването на непостоянството е с прякото изживяване на усещанията.

Паджāнāти [правилно разбиране] означава, “ да разбирам, да познаваме дълбоко или умишлено с мъдрост.“ Това е резултат от засилването на глагола джāнāти (той или тя знае) чрез добавяне на префикса па-, от пан̃н̃ā (мъдрост).

  1. Ити адджаттаṂ вā… кāйе кāйāнупассū вихарати . [по този начин той живее… живее наблюдавайки тялото в тяло.] Този параграф се повтаря 21 пъти в цялата в Махā-сатипат̣т̣хāна беседа с разновидностите според които раздел от четирите сатипат̣т̣хāна е достигнал: тяло, усещания, ум или съдържания на ума.

В този ключов параграф Буда описва общите стъпки във Випассана които всеки медитиращ трябва да премине, независимо от коя част на беседата започва. Във всяко повторение, този параграф фокусира вниманието ни съществения факт,че независими дали човек наблюдава тялото, усещанията, ума или съдържанието на ума, човек трябва да разбира фундаменталната характеристика на възникване и отминаване. Това разбиране на непостонството води директно към тотално откъсване от света на ум и материя което ни отвежда до ниббāна (освобождението).

  1. Бахиддхā [външно] е понякога преведено като “външни неща“ или “наблюдаване на друго тяло.“ В следващия раздел за наблюдение на усещанията, по някой път се приема да означава “усещане на усещанията на някой друг.“ Въпреки че подобно преживяване не е невъзможно, то би се практикувало само на много висок етап на развитие. Според беседата, от медитиращия се иска да седне сам някъде в гората, под дърво или в празна стая и да започне да практикува. В подобна ситуация наблюдаването на другите ще бъде безсмислено и усещанията на някой друг няма да бъдат от полза. Следователно за медитиращия „външно“, означава повърхността на тялото,което е най-практичното определение на бахиддхā.

Вижте също бележка №. 19.

  1. На Пали- аттхи кайо [това е тяло] показва ,че медитиращия на този етап ясно разбира от опита си на нивото на усещанията, “тяло“ в неговата истинка форма: това е характеристиката на появяване и отминаване. Следователно медитиращия нито се идентифицира с “тяло“ мъжко или женско, младо или старо, красиво или грозно и т.н. нито има някаква привързаност към “аз,“ “мен,“ “мое.“

В останалите три раздела на беседата, усещанията, ума и умственото съдържание са идентифицирани по същия начин в съответните им параграфи:  “Това е усещане,“ “Това е ум,“ “Това са съдържанията на ума“ за да се посочи липсата на идентификация на медитиращия с обекта, и неговото или нейното разбиране на обекта в истинската му характеристика на аничча (непостоянството).

  1. [По този начин той развива своята осъзнатост до такава степен, че има просто разбиране, заедно с простото осъзнаване.] Умът на медитиращия на това ниво е погълнат от мъдростта на anicca(възникването и отминаването на усещанията), без идентификация отвъд това осъзнаване. С основа на това осъзнаване той изгражда разбиране чрез неговия личен опит. Това е пан̃н̃ā (мъдрост). С неговото осъзнаване то този начин е установена anicca, няма привличане към света на ум и материя.
  1. Това включва и смяната на позата както и четирите основни пози на тялото. Каквото и да прави човек, пламенният медитатор винаги е наясно с мъдростта: йатхā йатхā вā… татхā татхā наṂпаджāнāти (каквото и да прави… той правилно разбира).
  1. Сампаджāнакāрū хоти [прави това с постоянно цялостно разбиране на непостоянството] буквално означава: “През цялото време той е с сампаджан̃н̃а.“ В помощ ще е да следвате прогреса на думите на Буда които Той използва: “джāнāти” (той знае), “ паджāнāти»” (разбира правилно – умишлено или дълбоко с мъдрост), and “ сампаджāнāти” (той постояно и цялостно разбира непостояната природа на неговото съществуване). Всяка дума показва прогресивни стъпки които медитиращия прави следвайки инструкциите дадени в беседата. По този начин той се придвижва от просто преживяване до разбирането на основите на личния опит, до цялостното и постояното разбиране на непостоянстовто на нивото на усещанията на всяко едно изживяване.
  1. Сāмиса [с нещо прикрепено] буквално означава: са-āмиса (с плът); нирāмиса [без нещо прикрепено] буквално означава: нир-āмиса (без плът); Те могат да бъдат представени и като „нечисти“ и „чисти“, „материални“ и „нематериални“ или „чувствени“ и „безчувствени“. Честото тълкуване е, че усещането, което е сāмиса, е свързано със света на чувствените удоволствия, а усещането за нирāмиса е усещане, свързано с висшите медитационни сфери.

В този контекст, свързан с наблюдението на усещания без реакция на копнеж или неприязън от медитиращия, ние използвахме „с привързаност“ и „без привързаност“. Тези термини изглеждат най-ясни, доколкото се отнасят до практиката.

  1. Вижте бележка 7
  1. Читта [ум], в този контекст, превода е правилен като “ум.“ Медитиращия изпитва различни състояния на ума и ги наблюдава с обективен и непривързан начин. Може да подвеждащо да се преведа тук читта като “мисъл.“читтāнупассū [умът в ума] се отнася до опитния характер на изискваното наблюдение (вижте бележка 4).
  1. СаḢкхиттаṂ [събран] и виккхиттаṂ [разпилян] съответстват на психичните състояния дали разпръснати поради пан̃ча нūвараḤā , “петте препятствия“, или събрани, когато пречките не проявяват съответните си ефекти. (Вижте следния раздел за препятствията.)
  1. МахаггатаṂ читтаṂ [expanded mind] буквално означава: “възвишен ум“чрез практикуване и чрез изграждане на джхāна (практиката на самовглъбяващо самāдхи). Има се предвид ум разширен чрез практикуването на тези дълбоки самāдхи, отколкото етапа на прекосяването на ум и материя. АмахаггатаṂ читтам [неразширен ум] следователно значи, ум който не се е разширил по този начин.
  1. Са-уттараṂ [превъзходен] означава: “да има нещо по-възвишено от това“ или “не превъзхождащ.“ Този тип ум все още е свързан със светското поле на живот. АнуттараṂ [непревъзходен], съответно е ум, достигнал до много висок ниво на медитация, където нищо не е по-превъзходно. Следователно “превъзходен” и “непревъзходен макар и не много точни, изглежда са най-близките преводи.
  1. СамāхитаṂ [съсредоточен] и асамāхитаṂ [несъсредоточен] с вида на самāдхи (съсредоточаване) което човек е достигнал; ниваната на съсредоточаване които са начречени: упачāра (квартално съсредоточаване, тоест приближавайки се до ниво на вглъбеност) и  аппанā самāдхи (вглъбяване или постигане, съсредоточаване.) Следователно АсамāхитаṂ читтамописва умствено състояние без тази дълбочина на съсредоточаване.
  1. Ити адджхаттаṂ… бахиддхā… адджхаттабахиддхā вā читте читтāнупассū вихарати[По този начин той живее наблюдавайки ума в ума вътрешно… външно… двете,вътрешно и външно]. Приложено към ума (и в следващия раздел, съдържанието на ума) това изречение понякога се тълкува като това, че медитиращият наблюдава собствения си ум (вътрешно) и ума на другите (външно). Това може да се направи само от доста напреднал медитиращ, следователно това не е практическо указание за повечето хора.

В тази секция от медитиращия се иска да изпита лично ума в ума (читте читтāнупассū). Това може да бъде направено чрез наблюдение на каквото изникне в ума. Тъй като тялото е било изпитвано с помощта на това, което възниква върху тялото (т.е. усещане); умът се изпитва само когато нещо възниква в ума (т.е., съдържанието на ума). Когато умът наблюдава вътрешните обекти – собствените си вътрешни психични състояния – той наблюдава вътрешно ума.

Наблюдаването на ума и съдържанията на ума външно означава да се наблюдава чрез личния опит всеки оект който влиза в контакт с ум-тяло чрез всеки от 6-те сетива (това са външни стимули) причиняват вътрешни реакци. Всеки поглед, звук, вкус, мирис, допир или мисъл води до усещане и умът го усеща. Разбира се, вътрешните психически състояние идващи от контакта с външни обекти ще се смесят и ще са съпроводени заедно.

Затова отново виждаме важността на изявлението на Буда:

Веданā-самосаран̣ā саббе дхаммā

Всичко което възникне в ума е съпроводено с усещания (Ан˙гуттараникāйа: VRI III. Дасаканипāта, 58; PTS V. 107).

Когато обекта е вътрешен или външен, ако умът остава в тялото, наблюдавайки усещанията тогава това е лично изпитване на ума и съдържанията на ума по осезаем начин който лесно позволява на медитиращия да изпита непостоянната характеристика на целия феномен ум-материя.

  1. Пан̃ча упāданāккхандхā [петте съвкупности на вкопчването] се състоят от: рӯпаккхандха (материални съвкупности) свързани с кāйа (тялото) и четирите нāмаккхандхā (съвкупностите на ума) който са : вин̃н̃āн̣аккхандха (съвкупността от осъзнаването); сан̃н̃āккхандха (съвкупността от възприятието); веданāккхандха (съвкупноста от телесни усещания); сан̇кхāраккхандха (съвкупността от реакция).

Пан̃ча упāданāккхандхā са съвкупности за вкопчване или привързване по два начина. Те са основните обекти, към които се вкопчваме поради илюзията си, че петте заедно съставят „аз“, „мен“. Като допълнение, продължителното възникване на съвкупностите със съпътстващо страдание които вървят с цикъла на образуване се дължи на прилепването към това илюзорно „аз“.

  1. Тук dhamma трябва да бъде разбрана като закон на природата, естеството на закона в неговата цялост.На повърхностно ниво дхаммавичайа [изследването на Дхамма] може да се разбира, че означава интелектуално изследване на закона. Но за да стане фактор на просветлението дхаммавичайа трябва да бъде изпитано чрез феномена на възникване и отминаване на нивото на усещанията.
  1. Пūти [rapture] е трудно да бъде преведен на английски. Често е превеждан като : “радост, “ “наслада,““блаженстов,“ “тръпка.“ Всяка от тези думи предава поне частично значението на умственото и физическото благоденствие. За да може пūти да стане фактор на просветлението, той трябва да бъде преживяван в истинската си същност като ефемерна???, възникващ и отминаващ. Само тогава медитиращият може да избегне опасността да се привърже към приятността на този етап.
  1. Като предишния фактор на просветлени, пассаддхи [спокойствие], става фактор на просветлението само когато е изпитан като непостоянен, аничча – възникване и отминаване. Опасността за медитиращия тук е в това ,че този етап на дълбоко спокойствие може да бъде объркан за финалната цел – ниббāна. Тази дълбока илюзия (моха) се премахва чрез изпитване на аничча докато човек изпита това спокойствие.
  2. В текстовете понякога се включва Бйāдхи [болест], понякога се пропуска.
  1. Тук е много ясно, че думата дуккха [болка] е свързана с тялото, а доманасса [скръб] с ума. Съответно сукха (телесно удоволствие) е свързана с тялото, соманасса (психическо удоволствие) с ума, а адуккхамасукха (нито болезнена, нито приятна) като неутрална, както към тялото и ума.
  1. Думата локе [свят] има голям спектър от значения: „“вселена,“ “свят,“ “регион,“ “хора (народ).“ В цялата тази секция се използва за връзка с всичко което човек може да изпита във всчко от 6-те сетива, и целия процес на контакта между сетивата и съптветните им обекти. В този контекст би трябвало да бъде разбран като “свят“ на феномена ум-тяло. Следователно целия “свят“ може да бъде лично изпитан на нивото на усещанията в тялото, които са резултат от някое от тези взаимодействия.
  2. Витакко [мисловна концепция] се отнася до първоначалното прилагане на ума към обект. Това е в контраст с [Вглъбяването(потъването, задълбаването) в мислите] в следващия параграф, който се отнася до устойчиво прилагане на ума към обект.

По-късно в раздела за работа с джхāнах (виж стр. 76, 77), превода отразява връзката по директно(пряко) тъй като контекстът е дълбоко усвоен в обекта на медитация, а не такъв, в който възникват психичните замърсявания.

  1. ЕваṂ [по този начин] както е обяснен в цялата беседа е is āтāпӣ сампаджāно сатимā (пламено с осъзнаване на ума и тялото на нивото на усещанията с постоянно цялостно разбиране на непостоянството). За да се достигнат тези гарантирани резултати, продължителността трябва да бъде сампаджан̃н̃аṂ рин̃чати ([медитиращия] не губи постояното цялостно разбиране на непостоянството дори за момент)
  2. Последният етап на освобождаване – арахант.
  3. Новото на анāгāми[незавърнал се] е третото и предпоследно ниво на освобождението.